В-к „Посредник”, бр. 182, 20.09.2007 г.
22 ГОДИШЕН КРАЕВЕД ПРЕДСТАВЯ ВТОРА КНИГА ЗА МУСЕЛИЕВО
„Интервю с Аспарух Ангелов“
Г-н Ангелов, разкажете за новата си книга посветена на Муселиево и какво ви накара да продължите да изследвате историята на родното си село след публикуване на първия ви труд „Муселиево. Пътуване във времето”?
„Животът в старото Муселиево” е не само етнографско изследване. В нея съм се постарал да направя една панорама на живота в селото. Да има от всичко. Започнах да работя по нея защото след издаване на първата ми книга останаха доста интересни материали. Като малък прекарвах всяко лято в Муселиево и имах възможност да общувам с хората, да го обикалям и да се запозвамам с веговите забележителности. Така в мен възникна интерес към миналото на моя род, а покрай него и към историята на селото. Още като малък започнах да разпитвам хората. Когато станах в 9-ти клас в мен се роди идеята да напиша книга. Някакси се навих сам да търся все нови и нови неща, да изследвам. Трудно беше, защото много от документите в селото са били унищожени след 9-ти септември. Търсих в Държавен архив – Плевен, във Ваенния и църковния архив във В. Търново, в София. Провел съм беседи с над 100 души от селото. Много държах в книгата да има много снимки, макар, че беше много трудно да ги намеря. Една от най-страните фотографии е от 1937 г.
Има ли други изследвания върху историята на Муселиево?
Не, и това създаваше много трудности. Преди моя исторически разказ за миналото на Муселиево няма ни едно публикувано изследване. Това беше и едно от нещата, които ме амбицираха да напиша книгата. Оказа се, че никой от селото не можеше да ми каже произхода на името на някои от местностите, затова се наложи да отида в Института по български език на БАН, за да открия значението на тези думи. За радост повечето ги намерих.
Кои сфери от живота на селото сте описали?
Започвам с Муселиевското землище, борбата за земя и местностите, проследявам как се е развило селото в благоустройствено отношение, политическия, културния живот и здравеопазването. Военната служба на муселиевчани е една моя любима тема, тъй като лично се интересувам от армия, полиция и т.н. Попаднах на много интересни факти и снимки. Оказа се, че предие около половин век мъж от селото е служил в двореца в Евксиноград и дори си е играл с малолетния тогава Борис, като му е показмвла бойни хватки. Има военен служил в парашутната дружина – най-елитното съединение в царската армия, те са били един вид тюлени. Немалък е бил и броят на участниците в гвардейския конен полк. След промяната има и доста съдено от Народния съд. В частта за родете в Муселиево съм описал тези събития. Моят род е един от пострадалите от Народния съд.
Разкажете ми някоя от най-интересните житейски истории, които сте включили в книгата?
През турско време сме били под гръцка духовна опека и по разкази на стари хора от селото, въглищар обещал на гръцкия владика определена сума, за да го ръкоположи за свещеник и той го пратил в църквата в Муселиево. Въглищарят обаче не успял да издължи цялата сума и владиката разпоредил на поповете от района да го заловят. И някъде около 1860 г. група свещеници нахлули в църквата по време на служба, хванали попа, набили го и го разпопили направо пред хората. И после го изгонили от селото. Тази история демонстрира нравите от нова време.