ДРУЖЕСТВО „КРАЕЗНАНИЕ“ – ПЛЕВЕН
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД
за дейността на дружеството за периода 2015-2017 г.
Както е известно нашето дружество е учредено на 20 февруари 1990 г., като клуб „Родознание“. През 1993 г. е преименувано на клуб „Родознание и краезнание“, а от 1999 г. е вече Дружество „Краезнание“. Тази година то навърши 28 години. С удовлетворение можем да констатираме, че детството и юношеството на нашето дружество отдавна преминаха и то е вече в зряла младежка възраст. Като първи и безспорен успех е факта, че независимо от превратностите на времето дружеството устоя, запази и обогати своя облик, утвърди се като школа за развитие и разширяване на краеведските изследвания, защити своята главна цел за популяризиране на краеведските знания за родния край.
През годините в дружеството проявиха своите творчески възможности и реализираха на дело идеите и плановете си мнозина изявени плевенски краеведи, довели до значително увеличение на краеведската книжнина, разширяване и популяризиране на знанията за плевенския край.
С дълбока благодарност си спомняме за тези, които оставиха значителни краеведски изследвания, достигнали до читателите чрез стотиците издадени книги и сборници.
През този отчетен период ни напуснаха нашите колеги Слави Витски, Костадин Борисов, Венко Наков и Петко Палазов. Да почетем тяхната памет с минута мълчание.
Последното отчетно-изборно събрание беше проведено на 28.ІV.2015 г. Според приетото ни решение отчети за работата на дружеството се провеждат на три години, което означава, че през настоящата 2018 г. отчитаме дейността за периода 2015, 2016 и 2017 година.
Както е известно нашето дружество е поделение на Съюза на краеведите в България, със седалище във Велико Търново. След смъртта на председателя на съюза проф. Марин Ковачев нашата организация навлезе в застой. Две години не бяха отбелязани никакви инициативи и някакви форми на организационен живот. След редица опити за срещи на 16 октомври 2016 г. се проведе във Велико Търново конгрес на съюза с представители от дружествата във Враца, Монтана, Плевен, Кърджали, Алфатар, Варна, Шумен, Перник, Благоевград, Сопот, Генерал Тошево, Силистра и Добрич, на който беше направен отчет за дейността и беше избрано ново ръководство. За председател беше избран доц. Александър Ковачев, който твърде неохотно се съгласи да поеме поста. За съжаление това пролича през следващите години. Не беше отбелязана никаква инициатива от новото ръководство и всъщност съюзът все още не е започнал действителна работа.
Независимо от това състояние на съюза нашето дружество продължи своята дейност по формите и методите утвърдени през годините.
Една от основните ни задачи е довеждане до край на провежданите краеведски дирения, т.е отпечатване в различни издания и в отделни книги на извършената краеведска работа.
През отчетния период краеведите от плевенското дружество издадоха 25 краеведски книги, което отново е значителен принос към обогатяване на плевенската краеведска книжнина. От печат излезнаха и достигнаха до своите читатели следните книги:
Деян Белчев: „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“, 2015 г.; „Плевенският край през погледа на чужди пътешественици ХІV-ХІХ век“, 2015 г.; „Православни църкви и манастири в Плевенския край от ІV век до наши дни“, 2017 г.
Ангел Ангелов: „Страници из обществения и културния живот на с. Мечка, Плевенско“, 2016 г.; Възрожденският учител Димитър Стоянов Недялков от с. Мечка“, 2015 г.; „Габровският възрожденски род Априлови“, 2016 г.; „Развитие на земеделието и скотовъдството в Плевенския край“, 2017 г.
Светлозар Дамянов: „Паметници от едно българско гробище от първата четвърт на ХІV век“, 2015 г.; „Плевенският край – част от най-древната световна цивилизация“, 2015 г.; „Терорът 1923-1935 г.“, 2016 г.
Веско Блажев, Иванка Рангелова: „Светла пътека проправена от учители и ученици на Плевенското лозаро-винарско училище“, 2015 г.; „Село Обнова. Земя и хора“, 2016 г.
Борислав Първанов: „Бръшляница. Родови схеми“, І част, „Родови фамилии“, ІІ част“, 2016 г.
Емил Илиев: „Земеделието в Коиловци“ І, ІІ, и ІІ част (брошури) .
Светла Данова: „Родова памет“, 2015 г.
Георги Андреев: „Страници от историята на Плевенския край“, 2015 г.
Георги Стойков: „Съхранени спомени“, 2015 г.
Тодор Василев: „История на село Ясен, Плевенско“, 2017 г.
Милена Гераскова: „Факлоносци на българщината от ХІХ век“, 2017 г.
Тодор Желязков: „Телкиевият род от Гурково“, 2015 г.
Недю Василков: „Самарското знаме – познато и непознато“, (брошура), цветно издание, 2016 г.
Сълю Сачански: „По вълните на спомените“, 2016 г.; „Приливи и отливи“, 2015 г.; „Игри на съдбата“, 2018 г.
Васил Ангелов: „Изповеди“, 2017 г.
Сборник от научна конференция: „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност, ІІ“, 2016 г.
С удовлетворение можем да посочим, че усилията на нашите краеведи в това направление продължават. Най-продуктивен е Деян Белчев, поредната книга на когото „Плевенски хроники“ е вече под печат. Готови за печат той има и още две или три книги. В последна фаза за печат е готова и книгата на Никола Ценкуловски „Родовете на град Койнаре“, готов за печат е и историко-документалния очерк за интербригадиста, летеца Никола Ватов на Юри Мичев, но за съжаление без отзвук остана писмото ни до кмета на Караесен, родното място на загиналия летец, за оказване на помощ по издаване на книгата. Готова за печат и е книгата на Атанас Данаилов „125 бележити плевенски граждани“, съдържаща кратки биографични данни със снимка на широка палитра от обществени и културни дейци, оставили трайна следа в живота на родния си град, но все още не се намират начини за финансиране на издаването й.
Уместно е да подчертаем, че от плевенските краеведи работите на Деян Белчев се отличават не само с големия си брой, но и със своята задълбоченост и значителна научна стойност. Благодарност дължим и на най-възрастният член на нашето дружество Ангел Илиев Ангелов, който въпреки своите 90 години продължава всеотдайно да работи и вече има издадени над 15 книги. За отбелязване е, че всичките му работи са с висока научна стойност, компетентно разработени и много добре оформени.
Една от значителните прояви на нашето дружество през отчетния период е второто издание на научната конференция под надслов „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност“, която беше проведена на 6 ноември 2015 г. След успешната първа конференция, проведена под същото название през 2012 г. и издаването на сборник с материалите от конференцията, започнахме веднага подготовка за второ издание, което се реализира след три години. Нивото на втората конференция беше значително по-високо. Бяха представени 34 доклада с участието на 10 външни научни и музейни специалисти, 8 плевенски музейни специалисти и 15 членове на нашето дружество.
Дължим благодарност на Красимир Петров, който оказа активна помощ по предварителната организация и на двете конференции, както и на останалите плевенски музейни работници, участници със свои доклади в заседанията.
Сборникът беше представен на 24.ІІ.2017 г. от доц. Ани Златева, научен ръководител на конференцията. Както в личен разговор, така и на представянето доц. Златева даде висока оценка на проведената конференция, като подчерта сполучливият подбор на докладите и тяхното значение за историята на Плевенския край.
Определено можем да подчертаем, че с двете проведени научни конференции нашето дружество показа своите възможности в реализиране на научни разработки, които получиха заслужено положителни оценки. Издаването на сборниците с материалите от научните конференции беше също значително постижение, което стана със съдействието и помощта на Община Плевен. Не съм сигурен, обаче, дали специалистите от отдел „Култура“ на Община Плевен са погледнали и оценили изнесените материали, защото научихме в последствие, че за в бъдеще по културната програма на общината нямало да се финансира издаването на подобни сборници и книги, което, ако отговаря на истината, е най-малко учудващо. Не бихме могли да си представим култура без издаване на книги. До колкото стана известно за това е натежало мнението на новия директор на Регионалния исторически музей, който очевидно смята, че наука може да се прави само от определени лица, независимо от техните способности и възможности.
Вярно е, че значителна част от нашите разработки не са на академично ниво, но всички те са предназначени не за академични нужди и имат съвсем приложно народно използване, насочени към хора със значително по-ниска научна подготовка, но пък се оказват полезни за повишаване и разширяване на знанията за родното село, за собствения род, което е значително важно, особено в днешното бездуховно време. Впрочем всичко това беше потвърдено през последните години. Всички книги на плевенските краеведи се изчерпваха за кратко време и се посрещаха с интерес от широката публика. Не без основание можем да подчертаем, че книгите на плевенските краеведи имат значително по-голяма аудитория от тази на историците, което не означава, че омаловажаваме техните постижения на научния фронт.
Като ползотворна и положителна отчитаме и съвместната ни работа с Българската генеалогическа федерация – София. Федерацията ежегодно провежда научни конференции, които протичат на високо научно равнище. През последните три години ние сме имали участие в конференциите с доклади на Ангел Ангелов, Петко Дилков, Мариана Хицовска и Юрий Мичев.
По повод 140 години от Плевенската епопея и освобождението на Плевен Военноисторическият музей съвместно с Община Плевен организира научна конференция, на която бяха изнесени голям брой доклади със значителна научна стойност. Беше представен и доклад от Деян Белчев на тема: „Плевенската епопея във фолклора и литературата на народите участвали в събитието“. Един стойностен материал събрал на едно място всичко, което народите участвали в Освободителната война са създали в памет на загиналите си съотечественици. Материалите от конференцията ще бъдат издадени в сборник. Под същото име Деян Белчев е подготвил за печат и книга, в която са включени голям набор от материали, малко известни за широката публика.
Като ползотворна отчитаме и съвместната ни работа със Съюза на учените в България, клон Плевен. С финансовата подкрепа на съюза бяха издадени книги на Георги Андреев и Деян Белчев. Съвместно организираме и представяне на издадени книги от наши автори. Такова представяне беше извършено на книгите на Деян Белчев, Георги Андреев и Сълю Сачански.
Като положителна можем да отчетем и съвместната ни работа с Община Плевен. С помощта на общината беше издаден, както сборникът от първата научна конференция, така и последният сборник от научната конференция, за което сме благодарни.
За съжаление не беше одобрено от Културната комисия и не беше финансирано издаването на „История на село Ясен“ от Тодор Василев, което изненада и постави под въпрос компетентността на тази комисия. Една най-елементарна преценка би показала, че ефекта от такава книга в едно селище с 2500 жители е много по-голям в културно отношение, в сравнение с някои инициативи щедро финансирани от общината, но с твърде съмнителен културен отзвук. Книгата все пак беше издадено, но с ограничен тираж, със средства събрани от местни дарители.
Със съжаление трябва да отбележим, че идеите ни за разширяване дейността на дружеството в плевенските общини не се увенча с успех. Предвиждахме изграждане на краеведски дружества в Левски, Червен бряг и Никопол, но не се намериха инициативни местни краеведи, които да поемат организационната работа и да съберат работещите в това направление. Ние не смятаме, че това е панацея и основна предпоставка за качеството на краеведската дейност по места, но практиката и дългогодишния ни опит показа, че резултати има там където се помага и се подкрепя дейността и стремежа на местните краеведи при реализиране на техните идеи. Практиката показва, че творческите резултати в краеведската дейност са дело на самите краеведи, но пък съвместната ни дейност показва и това, че резултатите са по-добри и завършват благополучно, когато оказваме подкрепа и помощ на работещите. Излишно е да подчертавам, че за да види бял свят една книга са необходими не само финансови средства, но определен набор от знания и опит, с които не всеки краевед разполага. Тогава проличава нуждата от помощ и подкрепа.
С удовлетворение можем да посочим, че благодарение инициативността на Мариана Хицовска създаденото родоведско и краеведско дружество в Брестовец години наред провежда активна и с високи обществени резултати дейност. Съвместно с местното читалище се организират родови срещи, възстановка на народни обичаи и празници, които се посрещат с интерес и подкрепа от хората и особено с участието на деца и младежи. Мариана Хицовска беше награден с почетна грамота и от Националната генеалогическа федерация на България.
През 2014 г. сключихме Споразумение за сътрудничество и взаимодействие със Сдружение „Артилерия – ген. Вл. Вазов“. Това дружество проявява голяма активност, има разнообразни и интересни прояви, на които сме канени и сме участвали в провежданите инициативи. В подписаното споразумение са набелязани редица направления за съвместна работа, но за съжаление те не се реализират. Вярно е това, че дейността на двете дружества е доста различна, но възможности за съвместно участие в различни инициативи съществуват, които при по-добра координация могат да бъдат полезни и за двете страни.
Трябва да подчертаем с благодарност съвместното ни сътрудничество с Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен и личното участие на Вили Томова в реализиране на тази съвместна дейност. Тя е дългогодишен участник в ръководството на дружеството, последователен радетел за успешно реализиране на нашите инициативи.
През настоящата година се навършват 100 години от Първата световна война и в тази връзка годишнината от Дойранската епопея, където 9 Пехотна плевенска дивизия извършва невероятна победа над многократно превъзхождащият я противник. Битка, влезнала в аналите на военната история като безпримерен показател на военно майсторство и героизъм, изучавана от военните академии по света.
По този повод по инициатива на Дружество „Краезнание“ – Плевен и със съгласието на Регионалния исторически музей – Плевен, Военноисторическите музеи – Плевен, Държавна агенция „Архиви“ – Плевен и Изпълнителна агенция „Военни клубове и почивно дело“ на 24 юни 2013 г. беше направено писмо до Кмета и председателя на Общинския съвет – Плевен за достойно отбелязване на тази славна военна победа и издигане по този повод на паметник на загиналите 5167 войници и офицери, болшинството от които са от плевенските села. Известно е, че идеята за този паметник е още от 1917 г., когато е изграден комитет, набрани са средства, но поради превратностите на времето, това не е сторено. През 1943 г. в близост до изградения Военен клуб даже е направена и първа копка на паметника, но военните години след 1941 г. отлагат изпълнението на идеята, която не се реализира и дълги години след това. Реакция от Община не последва, поради което беше отправено второ писмо през 2014 г., в което се настоява да започне процедура по изготвяне на проект и започване работа по паметника. Отново не последва реакция. Чак през 2015 г. Общинският съвет дава съгласие за изграждане на паметник, като е определено и евентуалното му място. Следващи действия в това направление на последваха.
На 15.09.2017 г. по предложение на нашето дружество се проведе среща при областния управител на Плевен, където стана обсъждане на възможностите за изграждане на паметника. Беше изпратено и писмо до министъра на отбраната г-н Каракачанов с предложение министерството и Изпълнителната агенция „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ да се предвидят необходимите средства и материали за изграждане на паметника.
На 20.12.2017 г. в Заседателната зала на Областната администрация – плевен се проведе заседание на постоянната областна комисия „Военни паметници“ към областния управител, на което се взема решение да се внесе предложение до кмета на Община Плевен, за разглеждане на въпроса от Обществено-експертен съвет по култура, който да предложи място, вид на монумента и да направи ориентировъчна количествено- стойностна сметка за изграждане на паметника.
В началото на 2018 г. авторски колектив Красимир Ангелов – скулптор и Иво Петров – архитект представиха на Инициативния комите и на Община Плевен план-сметката, възлизаща на 103 000 лв.
Община Плевен отправи писмо до областния управител, в което информира, че паметника ще се изгради по вече съществуващия пластичен проект на плевенския скулптор Ангел Спасов, създаден още през 1937 г.
Изпратено е и писмо до Красимир Каракачанов от областния управител относно процедурата по изграждане на паметника.
На 16.ІІІ.2018 г. се проведе общоградско събрание, на което присъства Красимир Каракачанови където изрази своята подкрепа за изграждане на паметника. Подобна беше реакцията на кмета на Плевен Георг Спартански, както и останалите общественици и представители на неправителствени организации. Отношението към изграждане на паметника беше представено и от Дружество „Краезнание“ от Атанас Данаилов. Това събрание обяви пред обществеността на Плевен намеренията и идеите за изграждане на паметника, като делото ще бъде общонародно.
По-късно беше учреден Обществен инициативен комитет под името „Героите на Дойран“, който е регистриран като неправителствена организация, избрано е изпълнително бюро, което започва работата по провеждане на масова агитационно-информационна кампания по набиране на средствата за изграждане на паметника. Идеята е средствата да бъдат набрани от фирми, организации и граждани. Предстоят важни решения относно вида и формата на паметника, които ще се водят и организират от Управителния съвет на Инициативния комитет. Открита е сметка за набираните средства, които не могат да се ползват за други цели. Член на Управителният съвет на Инициативният комитет е и Атанас Данаилов от нашето дружество, който положи значителни усилия по организацията и провеждането на всички предварителни срещи, за да се задвижи в последствие работата по изграждането на паметника.
Можем с удовлетворение да посочим, че по инициатива и с активното участие на нашето дружество в реализиране на идеята за изграждане на паметник на Девета плевенска дивизия, направихме необходимото за да получи своя благополучен край многогодишната идея за достойна почит към паметта на хилядите плевенски герои, оставили костите си при Дойран и по фронтовете на Първата световна война.
В отчетно-изборното събрание през 2015 г. в Управителния съвет на дружеството бяха избрани Петко Дилков – за председател, Мариана Хицовска – за секретар и за членове Вили Томова, Светлозар Дамянов и Юрий Мичев. Във финансово-контролната комисия бяха избрани Атанас Данаилов – за председател и за член Весела Младенова.
В заседанията на УС винаги е участвал и председателя на финансово-контролната комисия.
Като председател мога с благодарност да отбележа активната съпричастност на всички членове на ръководството във вземането на решения и организация на провежданите инициативи.
През отчетния период са проведени шест заседания, на които са разглеждани и решавани текущи въпроси от организационния живот на дружеството.
Трябва отбележим, че от 5 години нашето дружество има електронен сайт, който представлява връзката ни с обществеността и лицата, проявяващи интерес към нашата дейност и темите, които засягаме. В сайта има страница, наречена „Библиотека“, където са посочени всички книги от наши краеведи, с факсимиле на корицата и библиографски данни за книгите. Сайтът се посещава от много лица и организации. Има запитване най-често за издадените книги и къде могат да се намерят. В страницата „Из живота на дружеството“ са посочени много снимки от нашия живот, както и информация за проведените инициативи. Има страница „Изявени плевенски краеведи“, където са посочени данни за нашите най-добри краеведи с биографични сведения и данни за издадените от тях книги.
Накрая искам да изкажа своята и на Управителния съвет на дружеството благодарност към всички плевенски краеведи за подкрепата, която оказват на ръководството, за усилията, които полагат за развитието на плевенското краезнание, за излезлите нови книги и проведени инициативи. Пожелавам на всички успех в начинанията, в реализиране на идеите и намеренията относно краеведската дейност.
27.ІV. 2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТКО ДИЛКОВ