Общо отчетно-изборно събрание


DSC00443

ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО

На 28 април 2015 г. (вторник) от 10 часа в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен ще се проведе отчетно-изборното събрание на дружество „Краезнание“ – Плевен за периода 2011-2014 г.

ОТЧЕТЕН ДОКЛАД
на УС на дружество „Краезнание” – Плевен
за периода 2011-2014 г.

                                                                                  Уважаеми госпожи и господа,

Според устава на Съюза на краеведите отчетно-изборните събрания на дружествата се провеждат на три или пет години. Ние избрахме този път да отчетем дейността си на четири години, което е в рамките на уставните изисквания.
През отчетните години напуснаха нашите редици известните плевенски краеведи д-р Николай Чорбаджиев, Никола Бошнаков, Юлия Джонева, Венцислав Доцев, Тодор Василев и Валентин Пелов. Моля, да почетем паметта им с минута мълчание.
Тази 2014 година е юбилейна за вашето дружество. На 20 февруари то навърши 25 години. Определено можем да подчертаем, че годините му показват вече отминалата младенческа възраст, което значително е отразено и в дейността му.
С удовлетворение можем да подчертаем, че дружество „Краезнание” – Плевен успешно защитаваше през годините своята цел и предназначение, трайно се установи в културния календар на общината, стана необходима и търсена институция сред любителите на родното краезнание. Като основен показател за ефективността от нашата работа считаме краеведските проучвания и издадените сборници и селищни истории. За периода от учредяването си до днес плевенските краеведи са написали и издали 138 книги, от които 53 селищни истории, 10 сборника, 47 тематични проучвания, 18 проучвания за известни личности от нашия край, 4 родови проучвания, 4 книги със спортна тематика и 7 книги на стопански и обществени дейци – Андрей Романов, Георги Цветанов, Васил Ангелов, Петко Спасов, Тодор Тодоров, Лако Павлов, Ячо Яблански.
През отчетния период 2011-2014 г. са издадени 30 книги със следните автори: Светлозар Дамянов – 4; Недю Василков – 4; Ангел Ангелов – 3, Юрий Мичев – 2, Светла Данова – 2, Валентин Пелов, Милена Гераскова, Илия Цанов, Драган Парашкевов, Захари Андреев, Иванка Рангелова, Илияна Димитрова, Сълю Сачански, Ася Стефанова, Тодор Тодоров, Илия Костов, Мариана Хицовска, Теодора Ковачева, Петко Дилков, Тома Томов – по една.
Искам да изкажа благодарност и да изразя своето възхищение от творческата продуктивност и завидна енергия на нашите най-възрастни краеведи. По повод 85-тата годишнина на Ангел Ангелов и 50-годишната му творческа дейност през 2011 г. габровското краеведско дружество издаде библиография на неговото творчество. Описани са 13 издадени книги, 75 публикации в областта на краезнанието, 76 в областта на образованието, 7 в областта на диалектологията, 10 в областта на православието, 30 публицистични материала. Той е и редовен участник със свои разработки във всички научни конференции организирани от Съюза на краеведите и дружество „Краезнание” – Плевен. Завидна е творческата активност и на Недю Василков. През последните години той издаде четири краеведски книги, сред които обемното двутомно краеведско изследване на град Славяново. Д-р Николай Чорбаджиев работи до последните си дни и за съжаление остави недовършени значителни свои идеи и намерения. Прекланяме се пред тяхната творческа активност.
Искам специално да отбележа някои отделни творчески постижения, които в последно време показаха високото ниво на краеведската книжнина в нашия край. Освен посоченото двутомно краеведско изследване на Недю Василков за Славяново, особено внимание заслужава и краеведското изследване за село Пелишат на Юрий Мичев в обем от 466 страници, книгата на Тодор Тодоров „Орисията на един агроном” която е един творчески анализ на развитието на селскостопанското производство в нашия край през най-добрите му стопански години и постигнати върхови резултати. В своите изследвания Светлозар Дамянов развива интересни тези и осветлява събития, новост за нашето краезнание. Неговата книга „Звездите на Давид – щрихи от историята на плевенското еврейство” предизвика интереса на официалните еврейски среди в България и достигна до САЩ. Определени постижения в краеведската книжнина представляват и издадените селищни истории за селата Рупци на Илия Костов, Долни Вит на Драган Парашкевов, Бъркач на Сълю Сачански, Татари на Захари Андреев, тематичните проучвания на Светлозар Дамянов, Светла Данова, Илияна Димитрова, Ася Стефанова, Мариана Хицовска, Илия Цанов и Милена Гераскова, които обхващат широк краеведски периметър и имат определена стойност и значение за нашия край.
Особено внимание заслужават усилията на Мариана Хицовска относно краеведската и родоизследователска дейност в село Брестовец. През последните години тя организира в селото два мащабни родови празника, като на последния се събраха над 800 души. Мариана Хицовска е инициатор и организатор на всички общоселски празници, свързани с историческото минало на селото, както и мащабните родови проучвания, проведени за първи път в селото през последните години. На последната конференция на Българската генеалогическа федерация – София, на нея беше връчена почетна грамота.
През предходните отчетни периоди основен израз на нашите творчески постижения в краеведската дейност бяха издаването на краеведски сборници с материали на плевенските краеведи. До 2011 г. издадохме три краеведски сборника, в които намериха място 89 материала, сред които се открояват със своята научна стойност голяма част от работите. Като постижение можем да отчетем и факта, че в третия сборник от 2010 г. за пръв път влезнаха материали и от плевенските историци, т.е. специалистите признаха достигнато определено научно ниво на нашия сборник.
Като връх в нашата научна дейност можем да отбележим организирането и провеждането през 2012 г. на първата научна конференция под надслов „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност” с научен ръководител доцент д-р Ани Златева от Института по история към БАН. Конференцията беше включена в културната програма на Община Плевен и финансово подпомогнато организирането й. На конференцията бяха представени 32 доклада, сред които участие на историци от София, Плевен, Благоевград и Габрово. Според оценка на специалистите представените материали от плевенските краеведи отбелязаха определен връх в развитието на плевенската краеведска книжнина и краеведски достижения. Висока оценка заслужават работите на Деян Белчев, Младен Василев, Ангел Ангелов, Василка Петрова, Илияна Димитрова, Атанас Данаилов, Весела Младенова, Светлозар Дамянов, Милена Гераскова. Д-р Николай Чорбаджиев се представи с две свои интересни разработки. Представените работи на плевенските и гостуващите историци от София, Благоевград и Габрово разкрива нови моменти от многоцветното историческо и културно минало на Плевен и Плевенския край.
С финансовата подкрепа на Община Плевен материалите от конференцията бяха издадени в отделен сборник.
В процес на подготовка е второ издание на научната конференция под същия надслов, която ще се проведе през октомври тази година. В процеса на подготовката вече са проведени три краеведски четения, където се извършва подбор на материалите. Изпратени са покани за участие в конференцията с материали за Плевенския край до регионалните музеи във Враца, Русе, Габрово, Кнежа, Благоевград и Военноморския музей – Варна. Очакваме и по-активно участие на историци от плевенските музеи.
Направено е предложение до Община Плевен и научната конференция е включена в културната програма на общината за 2015 г., одобрени са и са включени в бюджета необходимите средства за провеждане на конференцията.
С удовлетворение можем да отбележим, че някои от плевенските краеведи непрестанно работят по отделни разработки или вече имат завършени и подготвени за печат материали. Излезе от печат книгата на Деян Белчев „Плевенският край през погледа на чужди пътешественици (ХІV-ХІХ век)” – едно пространно изследване, събрало всичко известно, писано от пътешественици, посетили Плевен в продължение на 4 века. Деян Белчев има завършен и материалът „Вакъвските селища в Плевенско (ХV-ХІХ век)”, който също е готов за печат. И тук Белчев е проявил инициативност и старание да събере на едно място всичко известно за плевенските вакъфски селища, което ще бъде едно чудесно помагало за бъдещи изследователи от нашия край. Атанас Данаилов работи над обемното изследване за значими плевенски личности в областта на културата, науката, архитектурата, медицината, музиката и театъра. Историята на село Ясен, написана от Тодор Василев в продължение на няколко години, вече се подготвя за печат, но за съжаление той на можа да я дочака. Издаването на книгата ще стане от дъщеря му Веселка Петрова със съдействието на местното читалище. Валентин Пелов издаде историята на село Победа, но за съжаление и той не можа да се порадва на резултатите от своя труд.
По установена традиция едно от направленията по което работим непрестанно е оказване помощ и подкрепа на тези от плевенските краеведи, които са се захванали със селищни изследвания и издавена на селищни истории. През последните години беше оказана помощ на Недю Василков (гр. Славяново), Драган Парашкевов (с. Долни Вит), Тодор Василев (с. Ясен), Илияна Димитрова (с. Коиловци), Йовко Личев (Плевен), Тодор Тодоров (Плевен) по компютърния набор и редакцията на материалите, сканиране на снимки, помощ при връзка с печатниците и по отпечатването на книгите. В момента започва работата по набиране материали за историята на село Обнова, с което се захванаха Иванка Рангелова и проф. Веско Блажев. Можем да им пожелаем успех.
Много добре протичат и организираните представяния на новоизлезлите книги. Представяния на новоизлезли книги станаха в Славяново, Долни Вит, Брестовец, Плевен, Левски, Тодорово, Згалево. Особено поддържаме инициативите за представяне на новоизлезлите книги пред възможно най-широк кръг читатели, защото според нашата оценка, това е израз на благодарност и похвала за вложения труд и финансови средства от страна на авторите. В повечето от случаите издаването на краеведската книжнина става с лични средства на авторите, а известно е, че някаква възвращаемост от тази дейност трудно може да се очаква.
Както е известно през 2013 г., по поръчение на ръководството на Съюза на краеведите в България, бяхме домакини на националното тържество по повод празника на българския краевед. Бяхме уважени от много гости от цялата страна. Тържеството се проведе в Регионален исторически музей. Изнесена беше художествена програма, беше представен и новоизлезлия сборник от проведената научна конференция, бяха връчени почетни грамоти. По мнение на колегите от страната тържеството е преминало при добра организация и е оставило приятни впечатления от гостуването в Плевен.
От четири години дружеството ни има свой сайт под името kraeznanie-pleven.com, който е добре редактиран и поддържан и съдържа богата информация за нашето дружество. Една от страниците му представлява библиотека на всички излезли краеведски книги през последните години, като е поместено факсимиле на корицата на книгата с основни данни за нея. До тази година плащахме годишна такса от 25 лв. за поддържане на сайта, но от тази година сайтът беше прехвърлен на сървъра на телекомуникационна компания „Нетера” – София, където ще ни обслужват без заплащане. Сайтът създава широки възможности за комуникация и предоставя информация за цялостната ни дейност. Той е добил вече популярност сред средите от краеведския бранш и често получаваме отзиви за съдържанието и оформлението му. Тази съвременна форма за комуникация ще продължим да поддържаме и за напред, с което се нареждаме сред всички съвременни организации, съюзи и учреждения от страната. За отбелязване е, че сайт от краеведските организации в страната имат само няколко дружества, като нашето е сред първите, които се сдобиха с тази придобивка.
През отчетния период вниманието на ръководството на нашето дружество се ангажира с въпроса за изграждане на паметник на 9-та плевенска дивизия, показала изключителни военни успехи при Дойран по време на Първата световна война. По повод отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война отново излезе в общественото пространство неосъществената идея за изграждане на паметник на героите от Дойран, чието начало е поставено още през 1918 г. По инициатива на нашето дружество, подкрепено от ръководствата на Регионален исторически музей – Плевен, Военноисторическите музей – Плевен, Държавен архив и Военния клуб през 2013 и 2014 г. бяха написани две писма до Община Плевен с предложение за започване подготовка по изграждане на паметника, беше проведено и съвещание в Областния съвет по този въпрос, но за съжаление, според нас, дейността в това направление се подценява и не е свързана с конкретна работа по реализиране на идеята. Усилията ни в това направление продължават.
През предходните години с удовлетворение споделяхме ползотворните ни връзки с училище „Иван Вазов” и създадения там училищен клуб „Краезнание”, който работи много активно няколко години. Беше спечелен и конкурс по извънучилищна дейност със средства от който беше издаден сборник с ученически разработки по краезнание и родознание, но за съжаление безразличието и незаинтересоваността на директора на училището доведе до ликвидиране на тази добра инициатива. В момента имаме предложение за съвместна работа с деца от прогимназия „Цветан Спасов” и Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване, но конкретни резултати има само в прогимназия „Цветан Спасов”, където работим с учителката Габриела Велева. Там вече проведохме първата среща с деца от V клас, които проявяват интерес към родовите проучвания и вече е набелязана работата, която ще се извърши от децата в това направление. Проведени са предварителни срещи с професионалната гимназия с ученици на учителката Биляна Тодорова, които имат клуб в гимназията по народни традиции и правят интересни възстановки на стари народни обичаи. За съжаление не се срещат често всеотдайни и амбициозни учители, които да работят с желание за патриотичното възпитание на своите възпитаници. Колкото и тривиално да звучи това определение можем да подчертаем, че краеведските и родопроучвателските занимания с децата могат да донесат неподозирани резултати и да повишат значително тяхното интелектуално израстване. Това показват и издадените четири сбирки от спомени и разкази на стари хора, събрани и разказани от децата.
Имаме добри и традиционни връзки с Регионален исторически музей, Военноисторическите музеи, Регионална библиотека „Христо Смирненски”, Държавен архив – Плевен, Военен клуб, Общински комитет „Васил Левски”, читалище „Съгласие” и читалище „Христо Ботев” – Плевен. През миналата година сключихме и специално споразумение за съвместна работа с дружество „Артилерия ген. Владимир Вазов” с председател Радослав Георгиев, които проявяват доста активна работа с плевенските училища и училищата от района.
От наша страна винаги сме участвали в инициативи организирани от организациите, с които поддържаме дългогодишни творчески връзки. Това са научни конференции, тържества и чествания.
Трябва да изкажем специална благодарност към ръководството на Регионална библиотека „Христо Смирненски”, което винаги откликва на нашите предложения и ни предоставя материалната си база за провеждане на нашите инициативи. Помощта, която Вили Томова, като специалист в Краеведския отдел на библиотеката, оказва на краеведите по набиране и обработка на материали, свързани с техните дирения, е реална и много полезна. Всеки който се е обърнал към нея е получил навременна, качествена и компетентна услуга.
По организационното състояние на дружеството можем да отбележим следното:
По списък членовете на нашето дружество са 84, но активно участват в неговата дейност около 1/3. Мнозина са тези, които само се водят като членове, но рядко или никога не са посещавали нашите сбирки и инициативи. По предложение на УС на дружеството на едно от общите събрания беше гласуван размерът на членският внос да е 3 лв. годишно. Не можем да се похвалим с големи приходи от това перо. Размерът на събрания членски внос за отчетния период, т.е. за четири години, е 292 лв. Като се има предвид, че само за марки, пликове и копирни услуги през отчетния период са изразходвани 356 лв. съвсем очевидно е, че средствата, с които разполагаме, не могат да обслужват и най-елементарните нужди на нашата дейност. За да не изпаднем във фалит някои допълнителни приходи през отчетния период помогнаха за излизане от ситуацията. От продадените сборници от научната конференцията приходът е в размер на 366 лв., 25 лв. имаме от продажба на други книги, имаме дарения в размер на 350 лв. Наши дарители са д-р Николай Чорбаджиев (100 лв.), Николай Радевенски (150 лв.) и Тодор Тодоров (100 лв.).
Както е известно за отпечатване на сборника с материалите от научната конференция Община Плевен отпусна 1000 лв., макар, че бяхме искали 1300. Цената на отпечатването възлезе на 1300 лв. Недостига възстановихме с 272 лв. остатък от средствата отпуснати ни за организация на конференцията и 30 лв. с пари на дружеството.
През отчетния период УС на дружеството е провело 8 заседания, на които са разглеждани и приети основни документи, предложения и решения по важни организационни въпроси от нашата дейност. За членове на УС на предното отчетно-изборно събрание бяха избрани Петко Дилков, Мариана Хицовска, Вили Томова, Георги Нестеров и Юрий Мичев. Финансово-ревизионната комисия се състои от двама членове: Атанас Данаилов и Весела Младенова.
С изключение на Георги Нестеров, който не е присъствал на нито едно заседание, останалите членове на УС се отнасяха сериозно и отговорно към задълженията си като членове на ръководството и активно участваха при обсъждане на въпросите в заседанията. Заседанията на УС се провеждаха винаги в библиотеката при Вили Томова.
С активното съдействие на Наню Нейков в Червен бряг беше създадена краеведска група, която издаде и първия от предвидените три тома за миналото на Червен бряг, но за съжаление след смъртта на Наню Нейков инициативата замря и не се намериха последователи, които да довършат започнатата полезна инициатива. Около Милена Митова в Левски се създаде група, която обмисляше ред краеведски инициативи. Някои от тях се осъществиха, но след пенсионирането на Милена Митова работата също замря. А там имат опит и голям потенциал за творческа работа. Последната инициатива която беше осъществена в Левски – представяне на книгата на Тодор Тодоров, беше много добре организирана. Много се надяваме дейността на групата да се възобнови и да продължи със своите оригинални и полезни инициативи.
В момента състоянието на Съюза на краеведите в България е критично. След разболяването на проф. Марин Ковачев все още не се е намерила личност, която да поеме ръководството на съюза. Всъщност от една година Съюзът на краеведите не работи. Не се провеждат заседания на УС, не се организират научни конференции и срещи. С надежда очакваме развитието на този въпрос. През годините създадената структура на Съюза на краеведите в България показа своята ефективност и изигра съществена роля за развитието на краезнанието в много райони на страната. Провежданите научни конференции показваха постигнатите високи нива на краеведските дирения, а издаваните сборници с материали документираха тези научни постижения. Много се надяваме въпросът да се реши в положителна посока и съюзът да заеме своето заслужено място в координиране и ръководство на краеведската научна дейност.

Уважаеми госпожи и господа,
Не сме подготвили специален план за бъдещата работа на дружеството защото смятаме, че използваните форми на работа, получили своето потвърждение в практиката и дейността на дружеството, определят насоките на работата ни и пред следващите години. Нямаме намерение да се отказваме от тях, а само да ги развиваме и осъвременяваме. Проявяваме внимание и към новостите в тази дейност, черпейки от опита на други краеведски дружества в страната.
Като изказвам от името на УС благодарност към плевенските краеведи, вложили усърдие и постоянство в дейността си през изминалия отчетен период, пожелавам на всички бодрост, здраве и неотслабващ творчески устрем, така необходим в цялата ни дейност.
20.04.2015 г.
гр. Плевен

ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

На 14 май 2011 г. (събота) от 10.30 часа в зала „Лира“ на Военен клуб – Плевен се проведе Общото отчетно-изборно събрание на дружество „Краезнание“- Плевен, на което беше отчетена дейността на дружеството за периода 2009-2011 г.
Бяха прието Основни насоки за работата на дружеството през следващия отчетен преиод 2011 – 2013 г. и избрано ново ръководство.

ОТЧЕТ

на УС на дружество „Краезнание” за дейността през периода 2009, 2010, 2011 г.

Уважаеми плевенски краеведи,
Днешното Общо отчетно-изборно събрание на дружество „Краезнание” – Плевен, съгласно устава на СКБ, отчита своята дейност за тригодишен период – 2009, 2010 и 2011 г. Неизчакваме края на настоящата година поради предстоящата отчетна конференция на съюза на краеведите, която ще се проведе в ранната есен на тази година и на нея ние трябва да се явим с отчетена дейност според изискванията на устава.
През отчетния период организационното състояние на нашето дружество беше следното.
На отчетно –изборното събрание, проведено на 28 февруари 2009 г. беше избран управителен съвет на дружеството от 7 члена в състав: Петко Дилков – председател, Аспраух Ангелов – зам.председател, Мариана Хицовска – секретар и членове – Вили Томова, Георги Нестеров, Ася Стефанова и Драгомир Райчев и финансово-контролна комисия в състав: Д-р Николай Чорбаджиев – председател и членове – Любомир Фотев и Тодор Господинов. Общата оценка за работата на УС през отчетния период е положителна. Най-активно участие и заинтересованост от участието си в ръководството проявиха Мариана Хицовска, Аспарух Ангелов и Вили Томова, за което им изказвам благодарност. През отчетния период са проведени 4 заседания, на които са разглеждани и приемани решения относно организирането на общи инициативи на дружеството, както и приемане на списъците с предложения за награждаване на членове на нашето дружество във връзка с навършване на кръгли годишнини или по други поводи – каквито бяха наградите във връзка с честване 20-годишнината от създаване на дружеството.
Численият състав на дружеството през отчетния период беше 88 души, от които 31 живеят в селища от Плевенския край, а останалите в Плевен. Според изискванията на устава на СКБ за редовен член на дружеството и съюза се счита всеки, които редовно отчита своя членски внос. За съжаление в това отношение не можем да се похвалим. Според решение на общо събрание от 2009 г. членският внос беше определен на 3 лв. годишно, но той не се отчита от всички членове. Финансово-контролната комисия констатира в доклада си, че през отчетния период отчитането на членския внос е следното: 2009 г. – отчетени 34 члена, 2010 г. – 24 члена, а за 2011 г. все още не е отчетен, не по вина на дружествените членове. Поради факта, че приходите от други източници са ограничени, касата на дружеството почти през цялото време е на червено. С удовлетворение трябва да отбележа, че благодарение на средствата набрани от спонсори успяхме през 2010 г. да издадем нашия трети краеведски сборник. Искам да изкажа нашата голяма благодарност към тези спонсори: Община Плевен, Фирма „Нетера” – София с управител Невен Дилков, Фирма „Нибора” – Плевен с управител Николай Радевенски, Фирма „Вектор М” с управители Даниел Митов и Георги Милев, Фирма „Агромашина ВА” с управител Васил Ангелов, нотариуса Славомир Иванов, членовете на нашето дружество Недю Василков и Кирил Стерков, дарили по 50 лв. За сведение на събранието „Краеведски сборник ІІІ” е отпечатан в 170 екземпляра, от които до момента разпространението е следното: 22 бр. раздадени безплатно (на спонсорите, на дружества и организации, с които работим съвместно), 33 бр. дадени на авторите на материали, включени в сборника и 57 бр. продадени до момента. За да е достъпен за повече читатели беше определена единична цена на сборника от 4 лв., макар, че фактическата му цена е 9,70 лв. Средствата от продажбата на сборника, както и на другите две издания на дружеството, се завеждат в касовата книга и се използват за издръжка дейността на дружеството.
Отчитайки организационното състояние на дружеството трябва да споменем със задоволство добрата съвместна работа с ръководството на СКБ в лицето на неговия председател проф. Марин Ковачев. Можем да кажем, че той винаги се отзовава на нашите покани за участие в наши инициативи, често ни гостува и с готовност ни информира и дава напътствия относно разностранната краеведска тематика и практика. Той беше научен ръководител и на второто издание на нашия краеведски сборник.
Отчитайки дейността на дружеството не можем да не отбележим със задоволство ползотворното съдействие и помощ от обществените и държавни органи и организации, с които традиционно работим от години. Благодарни сме на Община Плевен, която макар и с големи трудности, не остава безучастна към нашата дейност и според възможностите си, ни оказва помощ и подкрепа. Без помощта и подкрепата на Регионален исторически музей – Плевен, Държавен архив – Плевен, Военен клуб – Плевен, Регионална библиотека „Христо Смирненски” – Плевен,  Читалище „Христо Ботев” – Плевен, македонското културно-просветно дружество „Парашкев Цветков”, Общински комитет „Васил Левски”, Клуба на културните дейци в Плевен, Групата на плевенските писатели, местните вестници „Посредник” и „Посоки”, нашата дейност би се обезличила и загубила своето обществено значение и проявление. На всички тези организации изказваме своята голяма благодарност.
На високо ниво е представено нашето дружество и в Българското генеаложко дружество „Родознание” – София, в чието ръководство е избран Петко Дилков.
Основна част от нашата дейност заемат краеведските дирения, изследвания и проучване на миналото на нашия Плевенски край, изразяващи се в цялостни селищни и родови проучвания или отделни факти от богатото историческо, стопанско и духовно наследство, както и публикуването му в книги, сборници и статии в специализирани издания или периодичния печат. С удовлетворение можем да отчетем, че в това направление нашето дружество има определено добри резултати. През отчетния период от членове на нашето дружество, както и от други любители на родното краезнание, бяха издадоха 18 книги и сборници, които искам да цитирам.
През 2009 г. на читателите, проявяващи интерес към миналото на родните си селища и националната ни история, бяха предоставени следните книги: „Родно село” на Симеон Боев; „Свищовския граал” от Тодор Господинов; „100 години потребителна кооперация „Помощ” гр. Славяново” от Христо Кънев; „По слоговете на времето” от Трифон Свиленски; „Там дето ечаха суровите битки” от Георги Стойков; „Страници от миналото на село Червен бряг” от Никола Ценкуловски; „Краеведски фрагменти” от Христофор Войников; „Спомените оживяват” от Тодор Йорданов; „Коиловци – за името” от Цветан Колев; „Римски истории” от инж. Венко Наков; „Полъх от Мизия” от Васил Иванов. През 2010 г. бял свят видяха изданията на: „История на Аспарухово” от Богомил Петков; „Село Биволаре на река Вит” от Цеко Петров; „Генералът от Лозица” от Васил Ангелов”; „Местните имена от Никополско” от Кирил Цонков; „Местните имена в Плевенско” от Анелия Петкова”. „История на село Беглеж” от Павел Гетов; „Щрихи от една биография”  от Лако Павлов; и „Краеведски сборник ІІІ” – издание на нашето дружество. Под печат са книгите на Юри Мичев за с. Пелишат и „Автоматизацията на телефонните и телеграфните съобщения в Плевенски окръг” от инж. Илия Цанов,  работи се или се започва работа по материал за гр. Славяново, по историите на с. Ясен и с. Рибен.
В голямата си част издадените книги представляват определен принос в развитието и издигане нивото на краеведската книжнина в нашия край. Със задоволство можем да констатираме, че тези издания са излезли с подобрен външен вид, прецизирано съдържание и структура, с показани умения и опит в сътворяване на този вид четиво. На лице е по-висока отговорност от авторите при издирване и интерпретиране на фактите, при което спокойно можем да кажем, че тези краеведски издания имат и определена научна стойност.
Ст.н.с д-р Цветанка Панчева, научен ръководител на „Краеведски сборник ІІІ” подчертава в предговора: „Внушението за автентичност на използваните източници се подсилва и от илюстративния материал – схеми на археологически обекти, снимки на родни къщи и местни учреждения, семейни и групови портрети, фотографски документирани събития, факсимилета. Почти всички публикации са наситени със сериозна фактология, като списъци на селища и институции, родоведски данни, събитийно-хронологични детайли, биографични сведения. Значителна част от статиите свидетелстват за сериозно отношение на авторите при използване и цитиране на други източници и литература, с което засилват впечатлението за задълбоченост на проучването и добро познаване на тематиката” и по-нататък – „Краеведският сборник е свидетелство за развитието и усъвършенстването на дейността на дружеството, за повишеното творческо самочувствие на авторите му, за разширяване на тематичния диапазон на техните проучвания.” Тези думи приемаме и като оценка за качеството и полезността на нашите материали.
След дълго и мъчително чакане „Краеведски сборник ІІІ” е вече факт. Забавянето на неговото отпечатване стана основно поради липса на финансиране. Повече от година водихме преписка с Община Плевен за отпускане на определена сума, като този въпрос беше разрешен едва през пролетта на 2010 г. Беше ни отпуснати само 200 лв. при нужни 1200 лв. С помощта на нашите традиционни спонсори сборникът видя бял свят. Третото издание на сборника е със значително подобрен вид, както по отношение на оформлението, така и по отношение на публикуваните материали. В сборника са включени 41 материала от 36 автори, като статиите са илюстрирани и със 136 снимки. Както посочих по-горе оценката на научния ръководител ст.н.с. д-р Цветанка Панчева е твърде окуражаваща, което ни радва и показва, че вървим по правилен път.
Успехите в издателската ни дейност ни окуражават и вече откриваме процедура по набиране материали за четвъртото издание на сборника.
Друг показател за това, че се повишават нашите краеведски знания и умения да боравим и интерпретираме историческите факти и събития е участието ни в научни конференции от регионален и национален мащаб. През отчетния период членове на нашето дружество са участвали в 5 научни конференции и срещи организирани от СКБ. През 2009 г. с изказване пред националната конференция в Монтана по темата „Краеведската работа с учащите се” участва Петко Дилков; През същата година с доклади на научната конференция посветена на Плевенската епопея участваха д-р Николай Чорбаджиев, Деян Белчев и Петко Дилков, като материалите са включени в издаден сборник; Статията „Добруджанският въпрос и плевенския печат” беше представена на Юбилейната научна сесия, посветена на 10-годишнината на добричкото дружество от Петко Дилков; на научната конференция „Ролята на българските чорбаджии за обществено-културното и икономическо развитите на селищата през Възраждането” в Габрово плевенските краеведи участваха с 4 доклада (Петко Дилков, д-р Николай Чорбаджиев, Атанас Данаилов и Слави Витски); имахме представителство и на националната среща в Перник по повод празника на българския краевед, организирана от СКБ.
Значителен интерес от специалистите има към работите на д-р Николай Чорбаджиев. Голяма част от неговите разработки са публикувани в национални научни издания, той е канен за участие със свои доклади в научни конференции и в чествания, най-вече с материали, свързани с Априлското въстание в района на Бяла черква и Михалци. Д-р Чорбаджиев е един от редовните дописници с научнопопулярни материали в регионалния и национален периодичен печат. С много интересни материали от далечното ни минало постоянен сътрудник на пресата е и инж. Венко Наков. Със свои материали в периодичната преса участват много често Росица Манчева и Слави Витски.
Друго важно направление в нашата дейност през отчетния период беше организирането на подходящи инициативи, насочени към популяризиране дейността на плевенските краеведи. Основна форма на тези прояви се явяват организираните от дружеството представяния на новоизлезлите книги и срещата с техните автори. През отчетния период бяха организирани 6 такива срещи, като бяха представени следните книги: „Хроника за Махалата” на Росица Манчева (за книгата говори Аспарух Ангелов), книгата е представена и в гр. Искър, организирано от читалище „Ламби Кандев” в града; „Подземни води” на Христофор Войников; „Село Биволаре на река Вит” от Цеко Петров, организирано от местното читалище; „Щрихи от една биография” от Лако Павлов (със слово на Георги Стойков); на подходящо тържество беше представено и последното издание на „Краеведски сборник ІІІ”, което стана в галерия „Дарение Светлин Русев” и книгата на Илия Цанов „Приватизацията на БТК – престъпление или не”. С удовлетворение можем да констатираме, че тези представяния на книги и срещите с авторите им с по-широк кръг от читатели и ценители на този вид литература, дават много добър резултат, посрещат се с внимание и топлота, което е и един много добър израз на благодарност и заслужено уважение към авторите. Всеизвестни са усилията и финансовите затруднения за тези, които се наемат в днешно време да издадат книга, затова смятаме, че този начин на действие е полезен и оказва значително благотворно влияние върху самочувствието и авторитета на авторите.
Други форми, с по-широко обществено звучене, са организираните и проведени от дружеството чествания и срещи по различни поводи. Ще се запомни Празника на краеведа през 2009 г., с водеща Валя Минкова, с подходящата художествена програма и създадената приятна обстановка. Още по-добре се почувствахме на тържеството по повод 20-годишнината на нашето дружество, където в създадената непринудена и приятна обстановка бяха връчени от името на СКБ и УС на дружеството 24 почетни грамоти на учредителите и активните участници в дейността на нашето дружество. Поздравления получихме от СКБ, от Община Плевен, от дружеството на краеведите в гр. Монтана, от читалището в с. Стежерово, от Регионален исторически музей – Плевен, от Държавен архив – Плевен, от читалище „Хр. Ботев”, от БГД „Родознание” – София и др.    Приятно впечатление оставиха тържествата по повод Деня на народния будител и срещата с известните плевенски творци Георги Стойков, Петко Спасов, Лалка Павлова, хор „Кайлъшко ехо”. Организирана среща с именития български писател Пелин Пелинов, както и представяне на неговата значима творба – пенталогията „Възход и падение”, ни достави истинско удоволствие.
В своята дейност се стремим да използваме и достиженията на съвременната наука, каквато е например интернет. Като масова комуникация с огромна аудитория, интернет дава чудесна възможност за популяризиране на нашата дейност или получаване на информация по интересуващи ни въпроси. От есента на миналата година нашето дружество има официален електронен сайт, където се публикуват материали и информация отнасящи се до дейността на дружеството. На страниците му е публикувана пълната библиография на книгите, издадени от наши краеведи, има галерия със снимки от живота на дружеството, има галерия със снимки и на най-изявените плевенски краеведи, с кратки биографични данни. Сайта има от 6 до 10 ежедневни посещения, като ни търсят за информация потребители от цялата страна и от чужбина.
Много добре е представен и електронния сайт на клуб „Краезнание” в СОУ „Иван Вазов”. Този училищен клуб, създаден през 2007 г. вече 4 години организира целенасочена и полезна дейност сред учениците. Можем да ги похвалим за ентусиазма, с който организират своите прояви. Те значително повишиха и нивото на своите инициативи. През миналата година училищния клуб участва в конкурс и спечелва участие в  международния проект „Пътуване между културите” по програмата „Каменски”. Под ръководството на инициативната учителка Нина Тотева група от плевенското училище беше вече на посещение в Словакия, а през тази пролет училищния клуб ще бъде домакин на втора проява от този проект – гостуване в Плевен на ученици от Словакия, Великобритания, Полша, Испания и др.
Друга форма използвана от нашето дружество, станала вече традиционна, са краеведските четения. Те се утвърдиха като добър и подходящ начин за обмяна на информация между краеведите и оказване на методическа помощ при подготовка на материалите. За съжаление през този отчетен период сме организирали само две краеведски четения, улисани по подготовката и издаването на последния ни сборник, който според нас беше по-добрия начин за популяризиране на разработваните краеведски материали.
Неотменна задача на ръководството е да оказва помощ и подкрепа на всички, които се захващат с трудната и отговорна работа относно краеведските проучвания и писането на селищни истории. Ценна помощ в това отношение оказва Вили Томова от Краеведския отдел на Регионална библиотека „Хр. Смирненски”. Подобна по-активна помощ в това направление очакваме и от Георги Нестеров, специалист в Държавен архив – Плевен. През последните години председателят на дружеството Петко Дилков е оказал конкретна помощ на мнозина краеведи при работата им над селищните истории. Помощ беше оказана на Димитър Сарафов (с.Подем), Гергина Давидова (с. Ореховица), Никола Ценкуловски (гр. Червен бряг), Богомил Петков (с. Аспарухово), Недю Василков (гр. Славяново), Цеко Петров (с. Биволаре), Юрий Мичев (с. Пелишат), на Симеон Боев и Илия Цанов, в момента се помага при работата по историите на с. Ясен и Рибен. Писма от името на СКБ и дружество „Краезнание” бяха подготвени и изпратени до кмета на гр. Червен бряг, кмета на гр. Левски и кмета на с. Рупци с молба за оказване на помощ при работата над селищните истории. Авторитетът на съюза и дружеството се оказа благотворен и резултатите бяха положителни.
Подчертавали сме и друг път, че със своята 20-годишна история нашето дружество утвърди своето име и със своята дейност показа, че и непрофесионалните историци, каквито са краеведите, водени от желанието да запазят за поколенията частици от миналото на родните селища, преодолявайки не малко трудности и какви ли не пречки, показаха значими резултати в развитието и разпространението на краеведската книжнина в нашия край. Независимо от недостатъците и пропуските в нашите работи, които се дължат най-вече на недостатъчната подготовка и опит при боравене с тази материя, десетките селищни истории и публикувани материали намериха радушен прием и свои читатели, станаха настолно четиво за мнозина, които обичат и тачат родните си места и желаят за научат повече за тях. С удовлетворение можем да констатираме, че въпреки пропуските, работите на плевенските краеведи имат определен научен принос в разширяване и документиране на знанията за родния край.
Желанието ни, надявам се, че всички споделят това наше мнение, е да продължи в същата насока, използвайки натрупания опит и знания, дейността на дружеството,  с ясния  стремеж за разширяване и популяризиране на тази полезна дейност.
От свое име и от името на УС на дружеството пожелавам на всички плевенски краеведи творческа смелост и упоритост, здраве и стоицизъм, за да реализират всички свои идеи и намерения в областта на плевенското краезнание.
14.05.2011 г.
Гр. Плевен                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.ДИЛКОВ

ОСНОВНИ НАСОКИ

за дейността на дружество „Краезнание” – Плевен през периода 2011 – 2013 г.
1. Да се отдели необходимото време за организационното укрепване на дружеството, като за целта се прецизира членския състав и тези, които са отпаднали или не плащат членски внос да бъдат извадени от списъка на дружеството. Да продължи попълването на създадената картотека на плевенските краеведи с данни за нови членове и нови разработки.
2. Архивът на дружеството, набран от многогодишната му дейност, да се предаде в Държавен архив, за попълване на разкрития архивен фонд.
3. Като се оценява положителната роля на създадения електронен сайт на дружеството да се продължат усилията за поддръжката и осъвременяването му с нови материали, с цел получаване на навременна и актуална информация за дейността на дружеството и създаване на нови контакти с проявяващи интерес към тази тематика.
4. Като основна задача в дейността на дружеството остават и за напред усилията за издирване и поддържане на постоянна връзка с лица от плевенските селища, които имат желание, възможности и мотивация за извършване на краеведски проучвания, като им се оказва помощ при издирване и обработка на нужните материали за печат.
5. С цел повишаване на методическите умения за боравене с краеведската тематика, особено при подготовка на материали за печат, да се отдели време в следващите краеведски четения, за запознаване с основните правила и изисквания при оформяне на една краеведска книга, като се ползва учебното помагало „Краезнание” от проф. Марин Ковачев.
6. Като се оценява за недостатъчна работата с плевенските училища, да се положат повече усилия за създаване на контакти с учители по история и география и да се окаже помощ при изграждане на различни форми на извънкласна работа с краеведска тематика, като създадения училищен клуб „Краезнание” в СОУ „Иван Вазов” се посочва и служи за пример.
7. Положителните резултати от провежданите инициативи по популяризиране на плевенските краеведски издания ни дават стимул за търсене и прилагане и на други форми за срещи с читатели и ценители на краеведската литература. Представянията на новоизлезли книги от плевенски краеведи да се превръщат в един малък празник за автора, където ярко да се подчертават неговите благородни усилия и приноса му за разширяване знанията за родния край.
8. С цел разширяване на краеведската дейност по-пълно да се използват създадените добри интеграционни и творчески връзки с държавните и обществени организации, имащи отношение към нашата дейност, като Регионален исторически музей – Плевен, Военноисторическите музеи – Плевен, Държавен архив – Плевен, градските читалища, Центъра за работа с деца – Плевен, Военния клуб – Плевен и др.
9. Издаването на краеведски сборник от дружеството с материали и разработки на плевенски краеведи, показва на практика възможностите ни да извършваме и документираме ценни моменти от историческото, стопанското и духовното наследство на нашия край. Издадените до момента три краеведски сборника ни окуражават да продължим в това направление, като обърнем по-голямо внимание на качеството и научната стойност на разработките и проучванията.
10. Да се вмени като задължение на плевенските краеведи задачата по издирване, опазване и предаване в отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Хр. Смирненски” или Държавен архив на стари и новоизлезли краеведски издания, материали в ръкопис, снимки и документи отразяващи историята и развитието на Плевенския край, с цел опазването им за идните поколения. Желателно е всички краеведи, които имат набрани лични или семейни архиви, да разкрият лични фондове в Държавен архив, което е най-голямата гаранция, че това над което са работили ще се запази и за в бъдеще.
Основните насоки за дейността на дружество „Краезнание” са прието на Общо събрание, проведено на 14 май 2011 г.